За мангата и анимето на кратко

Death Note е японска манга, дело на писателя Цугуми Оба и художника Такеши Обата.

Има аниме адаптация, състояща се от 37 епизода. Други адаптации: 2 новели, 3 игри, 8 игрални филма.

Ягами Лайт на пръв поглед е идеалното момче - перфектен ученик, възпитан и чаровен, високо интелектуален. Родителите му се гордеят с него, съучениците му го уважават, момичета са луди по него, а учителите го обожават. Oълбоко в себе си той обаче страда от непреодолимото усещане, че светът е прогнил от престъпления и зло, че човешките същества са покварени и примитивни… Лайт обаче е само един човек и не може да направи нищо, за да промени това.

Eдин ден буквално от небето в краката му пада странна тетрадка с надпис „Death Note“. От вътрешната страна на корицата ѝ той намира странни указания, изписани на английски език и обясняващи как с помощта на тетрадката можеш да убиеш човек, ако просто напишеш името му и си представиш лицето му. Мислейки си, че това е шега Лайт я изпробва изписвайки името на убиец, който в момента държи няколко деца за заложници в близкото училище. В следващия миг човекът умира и младежът осъзнава, че в ръцете му е попаднало средството да създаде идеалния свят, за който винаги е мечтал… и да се превърне в негов бог.



Death Note Special One-Shot (2020)

Десет години след издирването на новия Бог и наречения "Кира" терорист, Рюк решава да се върне на Земята, след като е минало достатъчно време, за да си играе с човечеството отново и да засити апетита си за вкусни ябълки. Той дава Death Note на най-добрият ученик в Япония Минору Танака, надявайки се, че неговата интелектуалност ще съвпадне с тази на предшественика му. Шокът и ужасът на Танака водят до това, че той отхвърля Death Note и казва на Рюк, че не иска нищо общо с него. Рюк убеждава тийнейджъра да го заведе у дома си, за да обясни защо трябва да притежава историческата тетрадка. След като води Рюк вкъщи, Танака чете правилата на Death Note, като разбира как се е отразила на начина на живот на японците след опетненото дело на Лайт. Рюк прави всичко възможно да убеди Танака да води същия живот като Кира; да продължи делото на Ягами - интелектуален младеж, който имаше волята да убие всеки, който поиска.

След известно задълбочение и разпит Минору решава да върне Death Note обратно на Рюк и го инструктира да се върне след две години и едва тогава ще изпълни сделката. Рюк с неохота приема и изтрива от подсъзнанието си паметта на Минору за Death Note. Две години по-късно, Рюк се връща на земята със Death Note в ръка и я дава на Танака, като му напомня за плана от преди две години. Рюк неистово пита Минору за неговия краен план, приемайки, че съдбата е в способните ръце на този деликвент. Минору казва на Рюк, че „ще продаде Death Note“. Minoru решава да създаде търг за Death Note на уебсайта на социалната медия Twitter (Да, това всъщност се случва) и използва hashtag-а #PowerOfKira, за да наблюдава потенциални кандидати и техния интерес относно Death Note.

Минору заповядва на Рюк да пътува до местната телевизионна станция по време на информационен бюлетин и да покаже лист хартия, който обяснява търга на обществеността. След като търгът на Death Note стане вирусен, наддаването се покачва от милиони до милиарди, което води Minoru да вярва, че това вече не е стандартен корпоративен милионер, който се опитва да купи тетрадката, а Организацията на обединените нации се включва. Подобно на оригиналната поредица, преследването започва с цел да се залови собственика на Death Note с връщането на Ниър, поемайки ролята на „Л”, наследника на Л. Лоулиет, оригиналния „Л”. Тъй като L прави всичко възможно, за да заключи кой може да е настоящият попечител на Death Note, Минору обяснява на Рюк, че той изобщо няма намерение да използва Death Note, а има крайна цел на плана си, който ще разкрие скоро.



Дълго ревю от thefolenangel

"Следваща плътно оригиналната едноименна манга на Тсугуми Оба, историята на Death Note е феноменална. Всъщност цялото аниме е феноменално и не случайно е може би най-значимото ТВ заглавие за последното десетилетие. Бих стигнал дори до там, че да кажа, че за мен от първия сезон на GitS: Stand Alono Clomplex насам не съм виждал толкова качествен, във всяко отношение, сериал. Наистина, най-сериозното достойнство на анимето, е неговият сюжет. Веднага след убийството на Лайт се появява и демоничното създание, което нарича себе си Рюк и претендира да е Бог на смъртта. Той обяснява, че тетрадката и останалите като нея са средството, чрез което боговете на смъртта убиват хора. Това обаче не променя решението на Лайт, защото Рюк казва, че тетрадката принадлежи на онзи, който я е намерил, докато не бъде унищожена или новият й собственик не умре. Нещо повече - той е длъжен да следва навсякъде Лайт, който единствен може да го види. Още във втори епизод действията на Лайт, известен в Интернет и пред света като енигматичният Кира, вече са станали достатъчно видими, за да започнат да плашат големите сили. На сцената се появява "L" - също толкова енигматична фигура, колкото е и Кира, но известен като най-великият детектив в света. Използвайки аудио-връзка, L направлява японската полиция в търсенето на Убиеца и играта, която започва между него и Лайт, ще се превърне в едно от най-великите надигравания в историята на японската анимация.


Играта на екстраполации, логически скокове, предугаждането на реакциите на противника и смелите рискове са наистина изключително силно описание. Ако Кира разбере истинското име на "L" и види лицето му, той ще го убие веднага. В мига, обаче, в който детективът разкрие Лайт като убиеца, играта приключва, защото Кира е единствено силен, докато е в сянка. И докато той разполага с тетрадката и възможностите, който му дават най-различените в нея правила, L притежава свръхестествена интуиция и нечовешки дедуктивни способности, които на моменти дори го извеждат с едни гърди напред. Честно казано, до такава степен не съм бил пленяван от история много отдавна. Сюжетът на Death Note е динамичен, никога не омръзва, а играта между двамата гении става все по-напрегната, а залозите - все по-големи. Историята обаче би била напълно безпомощна без достатъчно ярки герои на които да се опре. И тук анимето наистина започва да блести. Двамата протагонисти са тотално противоположни. Лайт е стилен, красив и всъщност нечовешки зъл с тесните си очи и тънката усмивка. L от своя страна, прилича на маймуна - с рошава черна коса, бос и постояно оцъклен. В началото видът му всъщност е почти комичен, особено като видиш как сяда на столовете, докато не си дадеш сметка, че по някакъв начин тези привидно празни огромни кръгли очи всъщност виждат много по-надалеч, отколкото можеш да осъзнаеш, а равният му и безизразен глас е само параван за логическата буря която постояно се вихри в ума му. От тази гледна точка лично за мен L беше по-интересният персонаж, но мненията на феновете са раздвоени. За някои неговата уникалност бледнее пред демоничният чар на Лайт. Едно е сигурно - няма шанс да не се влюбиш и в двамата, независимо на кого в крайна сметка ще предпочиташ да симпатизираш.


Някои от второстепенните персонажи също заслужават отбелязване. Богът на Смъртта Рюк е чаровен психопат с патологична зависимост от ябълки. Забавен е фактът, че от самото начало той обявява, че не е на стрната на Лайт, а че иска да наблюдава отстрани и да се кефи на резултата на "случайното" си изпускане на тетрадката в света на смъртните. Миса е героиня, която се появява на по-късен етап от сериала и почти всичко свързано с нея е груб спойлер, затова единственото което ще кажа, е че тя всъщност не е само гнусно и пискливо лигаво момиченце, което се сваля на Лайт, така че й дайте шанс да ви се разкрие като все пак доста ценния персонаж който е. В последната третина на Death Note идват и няколко нови герои, които остават и до края, но ми е невъзможно да кажа каквото и да е за тях, освен, че макар и да отстъпват на L и Лайт като персонажи, този спад в качеството е умишлен и сюжетно оправдан, а освен това общото ниво на сериала е толкова високо, че те все пак са страхотни образи.


Визията на Death Note е убийствена. За вида на двамата герои вече споменах, а Рюк е просто изключителен. Анимацията е на страхотно ниво. Използвайки множество ефекти и "операторски" трикове, като се почне от създаването на усещане за бързо движение въпреки че героят да речем е седнал и говори, разделянето на няколко части и динамиката на движенията, която на места направо те оставя зейнал. Личи си, че макар и ТВ-сериал, в създаването на Death Note не са щадени средства. Ако анимето има някоя малко по-слаба страна в сравнение с другите, то това е музиката. И не защото саундтрака не е страхотен и разнообразен, а просто защото не е достатъчно богат. Парчетата вършат работата идеално, а първият опънинг е невероятен (затова пък вторият е кошмарно зле), но просто са малко на брой и за 37 епизода започват да омръзват, тъй като определени сцени изискват конкретна мелодия и рано или късно повтарянето втръсва. Ако повечето сериали обаче имаха само такива дефекти, щяхме да живеем в един по-добър свят.


Death Note разбира се не е решен от други дребни недъзи. На първо място, ако изключим музиката, идва развитието на сюжета. Да знам, че си противореча, и ще повторя, че сторито е на феноменално ниво. Проблемът обаче идва от точно това феноменално ниво. Тридесет и седем епизода надиграване означават, че трябва да измисляш нови и нови хитрости и планове, които да вплиташ в цялото. В един момент обаче ще си дадеш сметка, че сценаристите като че ли са си изстреляли най-силните куршуми в първите десет епизода и после са започнали да стрелят на автоматичната - събитията започват да си приличат малко повече, от колкото е здравословно, и се наблюдава леко циклене. Същевременно сериалът въвежда нови елементи, така че проблемът както казах не е чак толкова голям. Малко по-неприятен е фактът, че финалът, макар и изключително добър и удовлетворителен, не е най-якият шоудаун в сериала, което леко дразни когато си дадеш сметка, че в по-ранните епизоди е имало по-качествено изработени сцени. В крайна сметка общото качество на сериала е достатъчно високо, за да може той да си позволи тези малки "проблемчета".


И така, ако не е станало ясно, този сериал е убийствен. Той трябва да се гледа. Най-доброто за последното десетилетие и нов стандарт за качество. Не пропускайте!"